стрòйност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от строен. Окото не може да се нагледа на тая жива, гигантска стена, образувана от милиони прави, източени, пирамидови ели, напластени гъсто с чудесна правилност, стройност и изящество. Вазов. Най-назад вървеше Атанас Куция. Това малко разваляше стройността на колоната. Йовков.
|