строполя̀вам, -аш, несв.; строполя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Събарям нещо, обикн. с тропот, шум. Гнездото го строполи бурята, птиците се пръснаха по четири страни. Вазов. || Събарям грубо, небрежно: смъквам. Уловихме ездача за крака и го строполихме от коня. А. Каралийчев. строполявам се, строполя се страд.
|