строшàвам, -аш, несв.; строшà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. С трошене направям нещо на късове; счупвам. Оня ден строши една купа, завчера строши чаша, сега чиния. Влайков. Катерицата клекна на задните си крака и започна да яде лешника. Тя го строши със зъбите си. Ем. Станев. В туй време воловете продължиха пътя си, закачиха задното колело и строшиха оста. А. Каралийчев. || Пуквам, пробивам, счупвам. Хайде, хайде, изкачи се сега по тоя орех! Де да видя как ще си строшиш сега главата! Вазов. строшавам се, строша се страд. □ Ще му строша главата (краката, зъбите) (разг.) — закана: ще го убия, пребия. Ти си виновен, Манчо. — Млък. — Трай, да не ти строша главата барем на теб, както ми е дoкривяло. Кр. Григоров. А Нона, ако я видя да стъпи вече у вас — краката ѝ ще строша. Г. Райчев. Ще си строша главата — ще претърпя тежка несполука, поражение.
|