стру̀вам се, -аш се, несв., непрех. Изглеждам, виждам се някому някак. Тогава на Елка се струваше, че лежи в гроб жива заровена, и тя стенеше глухо. Елин Пелин. Кой знае защо, на Стайна се струваше, че тази вечер се решава нейната съдба. Г. Караславов. Всички — и Йона, и Симо, и Марко, и цялото село му се струваха като заговорници, решени да изтръгнат детенцето му от ръцете. Г. Райчев. Струваш ми се малко бледа. Той ми се струва болен. Как ти се струвам с тия дрехи?
|