|
стру̀на1 ж. Метална или животинска нишка, която, опъната на музикален инструмент и приведена в трептене, издава тон. Той отмерваше упорито такта с цялото си тяло, ръката му теглеше несигурно лъка по струните на цигулката. Св. Минков. Павел тихо подрънкваше струните на мандолината и гледаше мечтателно към луната. А. Каралийчев. Тъкачев се изпъна като струна и сключи ръце под главата си. Г. Караславов. || Обр. В душите на тия сурови войници затрептя най-нежната струна. Йовков. □ Гласни струни (фон.) — гласилки.
стру̀на2 ж. Диал. Косъм от конска опашка или грива.
|