стру̀пвам, -аш, несв.; стру̀пам, -аш, св., прех. 1. С трупане събирам на едно място, на куп. В ъгъла беше оставен и един голям панер, в който слугинята беше струпала разни парцали и прежди. Г. Караславов. Видя няколко стражари да изнасят нечия бедна покъщнина и да я струпват на куп върху каменните плочи на двора. А. Гуляшки. || Събирам в голямо количество. Тук струпвам зимнина. Ако издадеш леговището ми, ще ти прегриза гърлото. Ем. Станев. 2. Прен. Натоварвам някого със задължения, отговорности; стоварвам. И струпаха всичко на нея. / Той — нищо му: все си е мъж. К. Христов. Струпаха всичката работа на мене. 3. Построявам набързо. За едно лято успяха да струпат малка къщурка от една стаичка и кухня. М. Марчевски. Де сам, де с чужда помощ струпа една сламена къщурка накрай село и я огради с тръне. И. Волен. струпвам се, струпам се страд.
|