стру̀пвам се, -аш се, несв.; стру̀пам се, -аш се, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Събираме се на едно място вкупом мнозина или всички. Хората се струпаха около тях и любопитно занадничаха през ритлите. Елин Пелин. Вечерта на Димитровден в кръчмата на Къньо беше се струпал много свят. Йовков. Като се струпаха у тях ония ми ти хора, напълни се дворът като на сватба. Чудомир. 2. Стоварвам се, строполявам се. Грамадната земна маса се струпва отгоре ми и после ме оглушава страшен гръм. Л. Стоянов. Детето залита встрани, залата напред към змията и се струпва пред нея като малък вързоп. М. Вълев. 3. Само 3 л. Връхлетявам, сполетявам. Умората на десет години изведнъж се струпа над мен и ме съсипа. А. Каменова. Войната беше го съсипала. Бъбреци, ревматизъм., задух — какво ли не беше му се струпало. Г. Караславов. На мен пак ше се струпа всичкото, аз пак ще бъда крива! Влайков. Много ми се струпа на главата! Всичко тръгна наопаки. К. Петканов.
|