|
стру̀я ж. 1. Течност, която силно се излива, протича през тесен отвор. Прозрачните струи на кладенчето чучуркаха приятно и весело. Вазов. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя, пълнеше кръгло каменно корито и живо шумеше. Елин Пелин. || Тънка ивица течност, която тече по нещо. Една тънка струя кръв се спуща изпод косата на челото му и слиза надолу по лицето. Йовков. || Тънка ивица от ситно зърнесто вещество, което се изсипва през тесен отвор. Но когато отмести пакета от везните, по желязната плоча потече струя ориз. Г. Райчев. 2. Прен. Тънък движещ се пласт, ивица от въздух, дим, светлина и под. Лулата загасваше между пръстите му и последната струя дим се виеше над нея. И. Волен. В купето бе задушно. Отвън изведнъж го лъхна хладна струя въздух. П. Вежинов. Тясна, бледа струя жълта светлина падна пред него. Г. Караславов. Въздушна струя. 3. Прен. Поет. Вълна от звукове. Звъни нейният сребърен глас, заляха се струи от сладки небесни звукове. Вазов. Посред тихата лятна нощ високо и ясно се издигаше песента, разливаше се и звучеше в широки, трепетни и страстни струи. Йовков. 4. Прен. Вълна от някакво настроение, чувство. Гърдите на двамата пътешественици се напълниха със земния роден въздух, който като жизнена струя премина по цялото тяло и го освежи. Елин Пелин. Изпивам чая. Каква сладка струя се разля по цялото ми тяло! Л. Стоянов.
струя̀, -уѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Само 3 л. 1. Тека на струя. Но сълзите струеха непрестанно, струеха и измиваха душата ѝ. Г. Караславов. По лицето му струеше кръв — струеше от раната на главата му. К. Петканов. 2. Поет. За светлина, мирис и пр. — излъчвам се, разливам се, разнася се. От високите решетъчни прозорчета струеше бледа, замъглена утринна светлина. А. Гуляшки. Лунната светлина, която струеше отвън през прозореца, огряваше цялата стая. Дим. Ангелов.
|