струя̀ се, -уѝш се, мин. св. -уѝх се, несв., непрех. Само 3 л. Струя. По сухото му лице се струяха сълзи. М. Кремен. От друго едно съвсем мъничко прозорче в дъното на помещението се струеше мътна, загаснала светлина. Дим. Талев.