стръв, стръвтà, мн. стъ̀рви, ж. 1. Само ед. Късче месо или нещо друго като примамка за лов на животни. После нагласяше капана. За стръв поставяше умряла кокошка или дребна птичка. Ем. Станев. Червеят лежи на дъното и едва шава. Мрянката е лакома, но все пак пази се, оглежда стръвта, колебае се. Ем. Станев. 2. Прен. Настървение, хищност, алчност. Бе ужас мисълта му и погледът му стърви, / каквато дума каже — тя бич е или кърви П. П. Славейков (превод). Той беше як, беше ловец и мисълта за кошутата запалваше същинска вълча стръв в гърдите му. Йовков.
|