стръ̀вен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Жаден за кръв, хищен, кръвнишки. Чу се вълчи вой, стръвен, страховит. Йовков. И повторно в гърди му като вби / ханджара, викна стръвният убиец: / — Мен нейни думи — тебе моя нож! П. П. Славейков. 2. Прен. Алчен, ненаситен. Бъзунекът внушаваше на тоя стръвен за имоти човек една мисъл. Елин Пелин.
|