стръ̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се спуска или издига с голям наклон. На север Рила спуща стръмните си поли в Самоковското поле и Дупнишката котловина. Вазов. Насреща се издигаше дървената камбанария с тесни стръмни стълби и две площадки. Дим. Талев.
|