стръмнинà ж. 1. Стръмно място. Ние се възкачваме по една стръмнина и пътят ни тозчас потъва в гъста сенчеста гора. Вазов. Стръмнините от двете страни на пътя и реката бучаха непрестанно от пукот и вик — Ууррраа! Урррааа! Дим. Талев. Колата отново тръгна полека по стръмнината. К. Константинов. 2. Качество на стръмен; наклоненост. Но нощната тъмнина и стръмнината от друга страна ми препятствуваха. З. Стоянов. Стръмнината на склона е голяма.
|