стръ̀мно. Нареч. от стръмен. Колко е стръмно! Отплеснеш ли се оттук, чак доле ще се намериш. Влайков. Двата бряга на дола се издигаха стръмно, изровени от водата. Ем. Станев. А над самия хълм се издигаше стръмно планината. Кр. Велков.