стря̀скам, -аш, несв. 1. Ненадейно изплашвам някого или нещо. Някъде скалите отваряха подозрителни дупки като мечешки бърлоги и увеличаваха зловещия характер на гората. Всеки шум сега стряскаше. Вазов. Плашеха го неговите строги очи, стряскаше го неговият висок и натъртен глас. Ц. Церковски. 2. Разбуждам внезапно някого, като го изплашвам. И в сън / ме стряскаше все тоз и тъп, и грозен звън. П. П. Славейков. Тоя начин да го будят с вик, да го стряскат, а понякога да го ритнат другарски с крак или да му смъкнат одеялото, не беше за него. Дора Габе. 3. Прен. Карам някого изведнъж да се опомни, осъзнае; подбуждам. Да работим! Тази славни дума / нека екне кат камбанен звън, / нека стряска къщата и друма, / нека стресне спящий тежък сън. Вазов. || Смущавам, безпокоя, тревожа. Така е тръгнало, така ще и да върви. Нищо. Това го не стряска. Влайков. Нас не стряска, не тревожи / на живота тъмний край. Смирненски. стряскам се страд.
|