студ, студъ̀т, студà, мн. студовè, м. 1. Само ед. Състояние на ниска температура на въздуха. Заедно с мрачината и нощният студ растеше. Вазов. Те не усещаха ни умора, ни глад, ни студ. Елин Пелин. Треперя от студ. Зъбите ми тракат от студ. 2. Студено време. Късните студове на тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове. Вазов. Рядък февруарски студ се е спуснал над старопланинския хълмист кът. Влайков. Почнаха големи студове. □ Бера студ (разг.) — студено ми е, студувам дълго време. Дърво и камък се пука от студ (разг.) — много студено е. Ти си луд! Дърво и камък се пука от студ, а ние ще минаваме дефилето. Дим. Димов. Кучешки студ (разг.) — много студено време. Той стана, разтъпка ръце и затропа с крака — Ух, кучешки студ! М. Марчевски. Свива (хваща) студ — започва много студено време. Смрача се като по вечеря, сви студ. Йовков. Сух студ — много студено време без валежи. Към края на януари настанаха сухи студове — дни за лов. А. Страшимиров.
|