сту̀ден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Студен. Бързо над гора стигнаха, / до студно бистро изворче. Ц. Церковски. Малка мома кон извожда / да го пои студна вода. Нар. пес.
студèн, -а, -о, прил. 1. Който има ниска температура. Противоп. топъл, горещ. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали, и техните бистри и студени извори. Каравелов. Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Ботев. Още от утринта денят беше облачен, навъсен, студен. Г. Райчев. Студен въздух. || Който не е затоплен или не може да се затопли добре. Къщата ни е много студена. Студена стая. || Който носи студ, който изстудява. Студеният североизточен вятър го накара веднага да вдигне яката на палтото си. Дим. Димов. 2. Прен. Равнодушен, хладен, неприветлив. Илчовица тя знаеше за студена и затворена жена. Влайков. Той престана да се усмихва и неговото лице остана студено и сурово. Ст. Загорчинов. Ръкуваха се като стари приятели, но усмивките и на двамата бяха студени. К. Петканов. 3. Който става при ниска температура или без нагряване. Студена стерилизация. Студено нагъване на пружини. 4. Прен. За цвят, тон, багра — който се вижда, когато времето не е слънчево; безжизнен, невесел. Противоп. топъл. Облачната пелена разливаше над мокрото поле сива студена светлина. П. Вежинов. И мътната газена лампичка пръска / студени, печални лъчи. Смирненски. Картината е рисувана в студени багри. □ Побиват ме (лазят ме) студени тръпки — а) Втриса ме. Идеше треската, по тялото ѝ почнаха да пълзят студени тръпки. Дим. Димов. б) Обзема ме внезапно страх. Той отвори пак папката с важните книжа и задири портрета на бунтовника. Не го намери. Студени тръпки го побиха. Ст. Дичев. Поля ме (със) студен душ (разг.) — сполетя ме неочаквано нещо много неприятно. Поливам (обливам) някого със студена вода (разг.) — казвам или правя някому неочаквано нещо много неприятно. Панчо като че поляха със студена вода — той изтръпна. Влайков. Студена баня — баня с вода, която има температура, по-ниска от 37°. Студена война (полит.) — вражеско положение на държави, които водят агресивна политика, без да прибягват към въоръжено стълкновение. Студена закуска — сухо ядене, което се яде студено: сандвич, салам, масло, риба и пр. Следват студените закуски: шунка, салам, лебервурст, варени яйца и др. Г. Белев.
|