студенèя, -èеш, мин. св. студеня̀х, прич. мин. св. деят. студеня̀л, -а, -о, мн. студенèли, несв., непрех. Само 3 л. 1. Ставам постепенно студен, изстивам постепенно. Ръцете ми студенеят. 2. Безл. Започва да става студено. Започнало бе да студенее, улиците бяха кални. Дим. Талев. Денят вече догаряше, взе да студенее, но никой не усещаше студа. Кр. Григоров.
|