студенинà, мн. няма, ж. 1. Качество на студен; студ. Коленичи до баща си, улови двете му ръце и се изплаши от студенината им. — Тате, ти изстиваш! К. Петканов. Лисицата сложи едното си краче на снега. Лапичката ѝ усети студенината и се дръпна като опарена. Ем. Станев. 2. Прен. Отсъствие на топло, сърдечно отношение; сдържаност, неприветливост, равнодушие. В погледите на мнозина от слушателите той съзира не само една студенина, но и някакво недоверие. Влайков. Влезе и се настани в тая къща някаква студенина, която раздели людете тук и ги отчужди. Дим. Талев.
|