студèно. Нареч. от студен. Той вървеше с мъка из дебелия замръзнал сняг. Пък и студено беше. Елин Пелин. Те се държаха студено, дори враждебно към нея. Дим. Талев. Виждаме широко разлетите води на Дунава. Големи пространства са залени с вода, която от време на време студено проблясва под едва проникващите лъчи на слънцето. Н. Фурнаджиев. Става студено. Стоя на студено. □ Студено ми е, става ми студено — усещам, започвам да усещам студ.
|