стъблò, мн. -à, ср. Част от тялото на растение, която се намира между корена и горните разклонения или цвета, класа и под. Дърветата бяха вече напъпили. Стъблата и клоните блестяха на слънцето. К. Петканов. Коренът, стъблото, листата и цветът са органа на растението. Подземно стъбло.
|