стъ̀клен, -а, -о, прил. 1. Който е направен от стъкло. На другата страна в стъклена чаша е натопен букет от пресни миризливи цветя. Влайков. Домакинята влезе тихо и сложи пред двамата мъже едно тъмно бирено шише и две ръбести стъклени чаши. А. Каралийчев. Стъклени мъниста. Стъклени изделия. 2. Който има стъкла. В широкия двор се белееше приветливо еднокатната къща с много стъклени прозорци с бели завеси на тях. Вазов. Стъклена врата. Стъклен шкаф. Стъклена веранда. 3. Присъщ на стъкло, подобен на стъкло. Вечерта беше мразовита, небето ясно, стъклено. П. Славински. Времето беше тихо и в стъкления въздух тоя гърмеж проеча проточено и страшно. Йовков. Слюдата има стъклен блясък. 4. Прен. За очи, поглед — студен, безжизнен, неподвижен. Той седна до леглото и ме загледа изпитателно; стана ми неловко от този стъклен поглед и аз отклоних очи. Г. Райчев. Но сивите ѝ очи го гледаха тъпо. В стъклената им неподвижност прозираше някаква страшна празнота. Дим. Димов. □ Стъклена хартия (остар.) — гласпапир.
|