стъкленѝца ж. Стъклен съд с тясно гърло, обикн. цилиндричен; шише, бутилка. Тя поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей. Ст. Загорчинов. Всяка епруветка си имаше мястото и всеки химикал, означен с етикетче, своята стъкленица. П. Вежинов.
|