стъклò, -à, ср. 1. Прозрачно, твърдо, чупливо вещество, което се получава от кварцов пясък. Имаше в един ъгъл дървен иконостас и пред него малко кандило от синкаво стъкло. Йовков. Огнеупорно стъкло. Кристално стъкло. Гладък като стъкло. 2. Тънка плоча от това вещество, която се поставя на прозорци, витрини и пр. Пристъпи до малкото прозорче и долепи лице до стъклото. К. Петканов. Мартенското слънце залива мокрия паваж, трепти в стъклата на витрините. Н. Фурнаджиев. Стъкла за прозорци. 3. Разг. Съд с тясно гърло, направен от това вещество; шише, бутилка, стъкленица. Недялка донесе стъкло с ракия и му наля. Вазов. До него е малка масичка, и върху нея стъкло с вода и чаша. Влайков. || Лампено шише. Нощем тъмничарят запалваше мъничка газена ламба с опушено стъкло. Дим. Талев. 4. Стъклена част на очила, бинокъл и под., през която се гледа и обикн. се увеличава или намалява образът. И без да ще, перна очилата му. Едното от стъклата отскочи и се разби на пода. Г. Райчев. □ Водно стъкло — разтворимо във вода стъкловидно вещество. Увеличително стъкло — леща, която увеличава гледания образ.
|