стъкмя̀вам, -аш, несв.; стъкмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям в ред; подреждам, нареждам, стягам. Чак след като стъкми отново гостната и изчисти коридорчето, кухнята и голямата стая, тя се поуспокои. Г. Караславов. Мама ме нарежда да се поизмия хубаво, поизчиства ми дрехите, стъкмява ме добре. Влайков. 2. Приготвям, правя. Ти може да не си вечерял — та рекох да стъкмя каквото господ дал. Г. Караславов. Той каза на майсторите да му стъкмят само една по-малка стая и там се настани да живее. Дим. Талев. стъкмявам се, стъкмя се страд.
|