стълб, стъ̀лбът, стъ̀лба, мн. стъ̀лбове, стъ̀лба (сл. ч.), м. 1. Висок, цилиндричен труп от дърво, метал, бетон и пр., който се забива в земята за закачане на нещо. Между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после се връщаха и кацаха на жицата. Йовков. Оградата завършваше с врата, скована от два диагонални пръта. Няколко железни скоби я придържаха за подпорния стълб. А. Гуляшки. || Обр. Цялото поле беше светнало от огньове. На няколко места се издигаха огнени стълбове чак до небесата, които осветляваха и самия хоризонт. З. Стоянов. 2. Прен. Опора, подкрепа. Мисълта ѝ откриваше в него съпруга, бащата на децата ѝ, якия стълб на собствения ѝ дом. Дим. Талев. □ Гръбначен стълб — гръбнак. Позорен стълб — стълб, на който са завързвали за публично поругание престъпници. Приковавам на позорния стълб (книж.) — заклеймявам като престъпен. Той я приковаваше на позорния стълб и му се струваше, че сега, най-сетне, всички трябва да узнаят какво е тя. Л. Стоянов.
|