стъ̀лба ж. 1. Подвижно приспособление за изкачване и слизане с прикрепени на две дървета или въжета напречни летви. Той донесе стълба, опря я върху дънера на салкъма. Йовков. Група пионери се спуснаха с въжена стълба в дълбокия ров. П. Славински. 2. Обикн. мн. Приспособление от неподвижно наредени по наклон стъпала за качване и слизане. Къщата, която бе голяма и имаше от две страни стълби, той прегради на две. Елин Пелин. Той се изкачваше тихо по стълбите, чувствуваше се как прегъва бавно и внимателно коленете си. Г. Караславов. Тясна дъсчена стълба водеше в дълъг и мрачен коридор. А. Гуляшки. 3. Разг. Стъпало на такова приспособление. Изкопали в канарата петстотин стълби до вратата на пещерата. Елин Пелин.
|