стълп, стъ̀лпът, стъ̀лпа, мн. стъ̀лпове, стъ̀лпа (сл. ч.), м. 1. Стълб. Дворът широк, в средата хубава черква с куршумени сводове и със стълпове от зеленикав и бял мрамор. Вазов. Землянките са засипани със сняг и почти не се забелязват, но от безбройните комини се издигат стълпове дим. Йовков. 2. Старин. Кула.
|