стъмня̀вам се, -аш се, несв.; стъмня̀ се,-ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Само 3 л. 1. Ставам тъмен; притъмнявам, помрачавам се. Зимний ден се веч преваля, / и небето се стъмни. Вазов. Небето пламне в трясъци и огън / и в миг дълбоко, плътно се стъмни, / заудря дъжд прозорци и стени. И. Бурин. 2. Безл. Става тъмно: смрачава се, стъмва се. Така пътуваха доста време. Слънцето залезе. Започна да се стъмнява. Йовков. Неусетно / надникнала бе във прокриите нощта; / стъмняваше се. К. Христов. Навън се беше стъмнило съвсем и улицата изглеждаше пуста. Кр. Велков.
|