стъмня̀ване ср. Отгл. същ. от стъмнявам и от стъмнявам се. Една вечер на стъмняване вълчицата се нахвърля неочаквано на стадото и грабна една овца. Йовков. Останаха да нощуват на нивите си. На стъмняване те насякоха ситна шума за постелка на себе си и на воловете. Дим. Ангелов.
|