стъпàло, мн. стъпалà, ср. 1. Долната част на крака, на която се стъпва; ходило. И нагази в размекнатата пръст. Студът я парна по стъпалата. Г. Караславов. Господин поручик — обади се малко стеснено войникът, — стъпвайте; върха на пръстите в стремената, не с цялото стъпало. П. Вежинов. 2. Долна част на чорап. Обуваше се тя с дебела вълнени чорапи; целите им стъпала бяха изкърпени с изтъркан бозяв шаяк. Г. Караславов. 3. Напречна част на стълба, върху която се стъпва. Той измина двора, като пъшкаше обезсилен, и седна на първото стъпало на стълбата, която отиваше за горния кат. Вазов. От стаята по три стъпала се слиза в зимнина. Ал. Константинов. В скалата бяха издълбани стъпала, а на самото теме на скалата се белееше параклис. Ст. Загорчинов. 4. Прен. Степен в развитието на нещо, в йерархията. Пази се, Огнянов, от апостол да станеш монах: ще слезеш няколко стъпала по-ниско. Вазов. Нека види светът как с труд и чест се издигнах на най-високо стъпало в държавата. Ст. Костов. Ниско стъпало на развитие.
|