стъ̀пвам, -аш, несв.; стъ̀пя, -иш, мин. св. -их, и стъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Поставям върху нещо крак или краката си. И с тия думи бай Ганьо дигна единия си крак и стъпи на оградата. Ал. Константинов. Тя беше стъпила на плочите с боси, изцапани крака. Елин Пелин. Като стъпил на плъзицата на ралото, прокарваше ония ти бразди, дълбоки и прави. Вазов. Но ето че някой стъпи тежко с крак върху него. Кр. Велков. На гнила дъска не стъпвай. Послов. 2. Движа се, вървя, като правя стъпки; ходя, крача. Той стъпваше гордо, с твърди стъпки. Дим. Талев. В цялата къща е тихо, и всички стъпват тихо, на пръсти. М. Кремен. Дрънчаха щитове и броня; разклащаха се копия, насочени нагоре, стъпваха тежко коне, покрити с мед и желязо. Н. Райнов. 3. Обикн. с отрицание не — не посещавам, не ходя някъде, у някого. Да се махнеш! — викаше тя. — Да не са ми стъпил в къщата. Йовков. Дойде и тя у стринини Венковичини. Отдавна не беше стъпвала там. Влайков. Да знаеш, на Кина няма да простя. Иди и ѝ кажи, че докато съм жива, не искам в къщи да ми стъпи. К. Петканов. 4. С предл. в — за възраст: започвам, навлизам, встъпвам. И тъй като стъпих в 13-та година на възрастта си, аз бях пак весела, както преди. В. Друмев. 5. В съчет. с предл. в и съществителни като борба, владение, брак и др. — започвам да осъществявам действието, означено със съществителното; влизам, встъпвам, напр.; стъпвам в борба, в сражение — започвам да се боря, да се сражавам; стъпвам в разговор — почвам да разговарям; стъпвам в брак — оженвам се; стъпвам във владение — започвам да владея нещо. 6. В съчет. със съществителни, които означават поприще, и предлог на — заемам за пръв път мястото, длъжността, изразено в съществителното, напр.: стъпвам на престола — ставам цар, владетел; стъпвам на сцената — ставам артист. □ Не стъпва човешки крак — за място: непристъпно, диво. С единия крак съм стъпил в гроба — към края на живота си съм. Стъпвам в огъня (за някого или нещо) — излагам се на най-големи опасности, страдания, готов съм всичко да направя. Злато младеж имаме. В огъня да му кажеш да стъпи — направя го. Кр. Григоров. Стъпвам като в паници (разг.) — стъпвам неудобно. Стъпвам на краката си — ставам самостоятелен в материално отношение; закрепвам, замогвам се. Стъпвам някому на врата (шията) — подчинявам с грубост, сила някого.
|