стъ̀пка ж. 1. Едно поместване на крака при ходене; крачка. Вървеше бързо, с леки и твърди стъпки. Йовков. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Стъпките му станаха тежки и бавни. Елин Пелин. Бързи стъпки се приближиха до вратата. К. Петканов. Той направи стъпка назад и се спря. || Шум от такова преместване на крака, от стъпване. След малко наистина се зачуха стъпки и един грамаден силует израсна сред мрака. Йовков. Чуха се бързи стъпки и вратата се отвори. М. Грубешлиева. Отдолу, от каменния паваж долиташе шумът на колите, размесен с ритмичните конски стъпки. Кр. Велков. 2. Следа от стъпване с крак; диря. Той видя ясно отпечатани вълчи стъпки. Йовков. 3. Разстояние колкото е дължината на един разкрач, на едно пристъпване; крачка. Тома едва-едва се обърна, отдалечи се бавно на десетина-петнайсет стъпки и седна там с гръб към четниците. Дим. Талев. Силен гръм разтърси земята, една топла вълна го понесе и захвърли като вързоп на няколко стъпки от мястото му. Ив. Мартинов. || Разстояние колкото е дължината на едно стъпало. Ние видяхме на едно място как два бука, стотина стъпки високи, се бяха увили един около друг. Вазов. 4. Определен начин на ходене. След половин час в помещението влезе Мильо старшията и с широка кавалерийска стъпка мина от единия до другия край на помещението. Г. Караслaвов. Димитър крачеше със сигурна войнишка стъпка по неравните стърнища. П. Вежинов. 5. За танц — определен в съгласие с ритъма на мелодията начин на танцуване. Тя се завъртя из стаята в стъпките на лудешки валс. Йовков. Унгарците почнаха да се трупат край войнишкото хоро, наблюдаваха с интерес стъпките на непознатия танц. П. Вежинов. Стъпка на ръченица. Балетна стъпка. 6. Прен. Предприемане на нещо; действие, постъпка. Трябваше само още една стъпка от моя страна и интригата би била готова, но аз бях твърдо решен да не правя тази стъпка. Г. Райчев. Ако Рангел знаеше, че така ще потръгне, може би нямаше да се реши на такава стъпка. Кр. Григоров. Решителна стъпка. Сериозна стъпка. Смела стъпка. 7. Литер. В тоническото стихосложение — съчетание от една ударена и една или две неударени срички, което се повтаря в стиха и определя размера му. А са хубави стиховете, имат ритми, стъпки имат. Вазов. Стъпка ямб. □ Вървя (движа се) по стъпките на някого — а) Вървя непосредствено след някого, следвам някого. Кучетата тръгнаха другарски по стъпките му. Елин Пелин. б) Следя, проследявам, преследвам. И сега идете по стъпките на Гороломов — ще видите: Гороломов прави застраховки, но Гороломов държи сказки, учи, просвещава. Йовков. в) Следвам някого в дела, идеи. Върви по стъпките на учителя си. На всяка стъпка — навсякъде, много често; винаги, постоянно. Тя беше едно съвсем обикновено момиче, каквито се срещат на всяка стъпка в живота. Ив. Мартинов. И ги ругаеше, изобличаваше ги на всяка стъпка за тяхната изостаналост и дребнавост. Дим. Талев. Първа стъпка (първи стъпки) — начало на нещо, пръв опит. Оказваше му пълно съдействие в първите стъпки на това важно дело. Влайков. Следя (дебна) всяка стъпка на някого — следя го навсякъде, непрестанно. Тя следеше всяка стъпка на етървите си. Г. Караславов. Стъпка по стъпка — постепенно, бавно. Стъпка по стъпка той вървеше право към страшния край. Елин Пелин. Стъпка по стъпка планина се прехвърля. Послов.
|