стъ̀пям, -яш, несв.; стъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Стъпвам. И погледът му сè се впиваше напред в пространството, без да внимава де стъпя конят му. Вазов. Той стъпяше полека, като на пръсти. Йовков. В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща. Г. Караславов.
|