|
стъ̀ржа, -еш, мин. св. стъ̀ргах, св., прех. 1. Обработвам, изглаждам нещо с пила, стъкло, на струг и под. Максим дълго си игра с това несигурно оръжие, разглобяваше го няколко пъти, наново го стържеше с пила. К. Ламбрев. 2. Изчиствам нещо със стъргалка, нож и под. Жената бързо и чевръсто започна да стърже с огрибката тестото, залепено по ръцете. Ст. Загорчинов. Все тъй мрачен и сумтящ недоволно от изхабения бръснач, той продължаваше да стърже бузите си до посиняване. Дим. Димов. По едно време някой се спря вън пред вратата и започна да си стърже краката, като си мърмореше нещо. И. Волен. 3. Правя нещо на дребни частици, обикн. като го трия с ренде, зъби и пр. В големите стаи дървени червеи стържеха почернелите тавани. Ст. Загорчинов. 4. Трия, жуля. Дали твърдината на плетената рогозка го глождеше отдолу, козеният ли ямурлук стържеше инак свикналото му загрубяло лице, не можа да заспи веднага както друг път. Кр. Григоров. 5. Трия с нещо остро, като предизвиквам скърцане. Започнах да стържа загорялата тенджера и събудих детето. 6. Издавам неприятен, дрезгав, остър звук при търкане. Тук-там из някои хармана бяха насадили житото и диканите стържеха монотонно и глухо. Г. Караславов. Той имаше задух, та гърдите му свиреха така, както стърже трион при рязането на някое дърво. Кр. Григоров. || Прен. Подигр. Свиря много лошо на лъков инструмент. Яви се и един нов цигулар — но той така стържеше с опалената си цигулка, че момите започнаха да му се смеят. Г. Караславов. По едно време му направи гъдулка. И почне ли баща му да свири, и той стърже ли, стърже след него. Чудомир. стържа се страд.
|