стърнѝще, мн. -а, ср. 1. Ожъната и още неизорана нива. Омарата трептеше над пожълтелите стърнища, полинели лъки и засъхнали угари. Вазов. Пред тях бе гладката равнина — цялата в царевични и слънчогледови ниви, тук-таме пресечена от обширни голи пространства, стърнища или угари. П. Вежинов. Подметка на стърнищата. 2. Стъбла на ожъната нива. А ще мине жетва, ще дигнат снопите, ще се открият стърнища до колене. Йовков. Тя вървеше и често се привеждаше да обира изостанали класове; новото бяло стърнище шумеше под стъпките ѝ. И. Волен.
|