стърпя̀вам се, -аш се, несв.; стърпя̀ се, -ѝш се мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. стърпя̀л се, -а се, -о се, мн. стърпèли се, св., непрех. Въздържам се да направя нещо, за което имам голямо желание. Не можах да се стърпя да ти не напиша тия няколко реда, за да излея болката си. Вазов. Галунка не можа да се стърпи и тръгна да види какво има. Йовков. Къде отиваме? — не се стърпя да попита помощникът. Ем. Станев. Едвам се стърпях да не извикам от радост.
|