стя̀гам, -аш, несв.; стèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. стèгнат, св., прех. 1. Като дърпам краищата на нещо, което се завързва, правя го да не е халтаво, да не се отваря; затягам. Старият рибар се дигна, прибра мрежата, стегна вървите на цървулите си. А. Каралийчев. Те сложиха в раниците това, което в бързината им попадна, стегнаха ремъците и се отправиха тичешком към сборното място. П. Вежинов. Стягам възела. Стегна забрадката си. || Държа изопнато, дърпам, опъвам. Той стегна юздите на коня и животното се изправи на задните си крака. Дим. Димов. Отведнъж рязко стегна поводите на коня и заби златните си шипове в корема му. Ст. Загорчинов. 2. Връзвам или обвивам нещо с въже, обръч и под., за да не се разпилее. Прибързаха, та поправиха другите топове, като ги стегнаха яко и на гъсто с железни обръчи и въжа. Вазов. Стягам денкове. Стягам бали. || За облекло — обхващам плътно; прилепвам. Червеният елек, който стягаше здравите ѝ гърди, беше поразкопчан, както бива у младите майки, кога кърмят. Йовков. Тясно черно сукманче, обточено с алени гайтани, стяга тънка половина. Елин Пелин. || Стискам, притискам. Рамената ѝ стегнаха силни ръце. Г. Райчев. 3. Завинтвам, затварям здраво някакво приспособление; затягам. Стягам спирачката. Стягам бурма. Стягам винт. 4. За дреха, обувка и под. — тесен съм, стискам. Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали. Ал. Константинов. Но примката все повече го стягаше и то се спираше, задушаваше се, очите му щяха да изскочат от страх и от болка. Йовков. За щастие, обущата се хванаха на краката ѝ. Само каишките малко я стягаха, но не беше трудно да се нагодят. Г. Райчев. 5. Прен. За болка, душевно страдание — преча, мъча, потискам. От време на време нещо стяга слепите му очи, погледът му се замъглява и той нищо вече не вижда. Йовков. В ума ми се тълпяха лоши мисли, сърцето ми стягаше мъка. Г. Райчев. 6. Държа здрав, неразхлабен, неразпуснат. Бурмите стягат машината. Обръчите стягат бъчвата. 7. За ред, строй и под. — правя прибран, сгъстен, строен, подреден. Войниците стегнаха редиците си. 8. Прен. Правя нещо да стане здраво, крепко, неотпуснато. Двамата пътници седнаха да починат. Хладният вечерник стегна отпуснатите им тела. К. Петканов. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви. Елин Пелин. Стягам мускулите си. 9. Прен. Държа строго, не оставям да се разпусне; дисциплинирам. Беше един от сериозните кооператори, напоследък беше стегнал и бригадата си добре. Кр. Григоров. Строг учител е, стяга учениците здраво. 10. Приготвям, готвя някого за нещо; подготвям. Заранта рано, още преди зори, той стегна коня и излезе. Влайков. Този ден обадиха на десетина души да си стегнат конете и да заминат за града. Г. Караславов. Хубави дъщери имаш, живи да са ти — стягай ги за сватба. Кр. Григоров. Стягам си багажа за път. || Обличам, приготвям. Станат ли децата, ще земе да ги стегне, ще ги нагоди да похапнат, ще ги изпрати у даскала. Влайков. Стягаме булката. 11. Поправям, подреждам. Повикаха дюлгери да стегнат къщата. П. Ю. Тодоров. Портата стегна, полици преправи, прозорци преработи. Влайков. стягам се, стегна се възвр. □ Зная къде те стяга (разг.) — зная къде ти е болката, мъката. Стяга студ — започва голям студ; замръзва. Па стегна лют, / небивал, незапомнен студ. К. Христов. Стягам някому юздите — държа строго, не оставям да се разпусне. Стягаме обръча (книж.) — увеличаваме натиска при военни действия. Стягаме редиците си — сплотяваме се, обединяваме се.
|