|
стя̀гам се, -аш се, несв.; стèгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. За клуп, примка, връв и под. — ставам прилепнал, опънат, тесен. Възелът се стяга. 2. Ставам по-тесен; намалявам се. Като изсъхнаха, обувките ми се стегнаха. 3. За множество, редица и под. — заставам, нареждам се стройно; сбивам се. Имаше голям шум, но скоро всичко утихна и цялата тая маса изведнъж се прибра и стегна в правилна и дълга колона. Йовков. Стегнаха се редиците и колоната тръгна. 4. За тяло, мускули и под. — ставам здрав, обтегнат, крепък. Тялото олекна, жилите в краката пъргаво се стегнаха, сърцето уеднакви ударите си с бързия такт на тъпана. О. Василев. 5. За нещо меко, рохкаво — ставам сбит, корав, неотпуснат (обикн. от студ). Земята се беше стегнала. Снегът хрустеше под цървулите. П. Ю. Тодоров. От големия мраз земята се стегна като камък. 6. Ставам по-здрав, дисциплиниран; закрепвам, заздравявам се. Тя премисляше какво трябва да се направи, за да се стегне партийната организация. Кр. Григоров. 7. Захващам се, залавям се за работа; запретвам се. Еньо се стегна да прави чифлик на мястото, дето от по-рано бе намислил. Елин Пелин. 8. Готвя се, приготвям се за някаква работа. Стягайте се за път. □ Стяга ми се душата — притеснявам се, не мога да търпя повече. Затуй ли си дошъл? — Право да ти кажа, стягаше ми се душата. Исках да видя какво работите тука. А. Каралийчев.
|