|
субèкт м. (лат.). 1. Филос. Същество, което притежава съзнание, воля и способност за целесъобразна дейност, насочена към някой обект. 2. Човек, лице, личност, обикн. като носител на някакви отрицателни качества. Някакъв субект с каскет и кърпа около шията бе пъхнал ръце в джебовете си и смучеше угарка. К. Константинов. Защо ме показвате на тия непознати и подозрителни субекти, които никога не са ме виждали и никога през живота си не съм срещал? А. Каралийчев. 3. В логиката — предмет на съждението. 4. Грам. Подлог. 5. Юрид. Лице, човек, организация, учреждение, предприятие, което участва в правните отношения, т. е. притежава правоспособност и дееспособност. Субект на престъплението.
|