|
суетà ж. 1. Всичко, което е нищожно, малоценно, празно, безсмислено. Бягах от шума на София, от нейната суета, пищност и мизерия. Вазов. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята, / тогаз и в моите гърди заглъхва / шумът на дневни суети. Яворов. 2. Само ед. Стремеж към празни, безсмислени неща и външен блясък; суетност. Изглеждаше или тъй ми се стори, че те изпитват някаква горда суета. Вазов. В желанието на Султана да посвети по-малкия си син на науката имаше суета, но и почит, и възхищение. Дим. Талев. Що за суета — да се радвам като дете, че ще декламирам и ще свиря на вечеринката срещу Нова година! М. Кремен. 3. Качество на суетен; безсмисленост, малоценност, пустота. Попът каза две-три думи за безсмислието и суетата на живота и си тръгна. Г. Караславов. Животът е по-силен от смъртта и при всички случаи подчертава неизменните навици на хората и суетата на всекидневието. Св. Минков. 4. Тичане нагоре надолу за нещо; суетене, шетане. Лагерът беше обзет сега от трескава суета и шум. От землянките войниците вземаха само това, което можеше да се носи. Йовков. Аз съм роден в село. Обичам и сега неговия спокоен живот и благата му суета около добитъка, нивите, полето. Н. п. Филипов. □ Суета сует (старин., църк.) — суета на суетите, всичко безсмислено, малоценно, нищожно. Всичко е суета, всичко. Суета сует — рече Марко. Елин Пелин.
|