Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
субаш
субвенция
субект
субективен
субективизъм
субективист
субективистичен
субективно
субективност
сублимат
сублиматов
сублимация
сублимен
сублимирам
сублимиране
субординация
субретка
субсахарски
субсидирам
субсидиране
субсидия
субстанция
субстрат
субтропик
субтропичен
субтропически
суват
сувенир
суверен
суверенен
суверенитет
суверенно
суверенност
сугаре
сугарен
суграшица
сугреб
суданка
суджук
судурма
суеверен
суеверие
суеверно
суек
суета
суетен
суетене
суетлив
суетливо
суетливост
суетно
суетност
суетня
суетя се
суинг
сукалче
сукане
сукман
сукнар
сукнен
сукно
сукървица
сулица
султан
султанат
султанка
султанов
султански
сулфамид
сулфат
сулфато
сулфид
сулфит
сума
сумарен
сумарно
суматоха
суматрански
сумирам
сумиране
сумрак
сумрачен
сумтене
сумтя
сундурма
супа
супен
суперкупа
суперлатив
суперфосфат
суперфосфатен
супин
супник
супя се
сур
сурат
сурва
сурвакам
сурвакане
сурвакар
сурваквам
сурвакване
сурваки
сурвакница
сурвам се
сурвачка
сурдинка
сурна се
суров
суровакам
суровакане
суровакар
суровакница
суроватка
суровачка
суровина
суровинен
суровица
сурово
суровост
сурогат
сусам
сусамка
сусамов
сусамче
суспендирам
суспендиране
сутеньор
сутерен
сутеренен
сутиен
сутлияш
сутренник
сутрешен
сутрин
сутрина
сутринен
суфикс
суфиксен
суфле
суфлирам
суфлиране
суфльор
суфльорка
суфльорски
суфльорство
сух
сухак
сухар
сухарен
сухо
суховей
суходол
сухоежбина
сухожилие
сухоземен
сухомразица
сухопътен
сухост
сухота
сухоустойчив
сухоустойчивост
суча
сучене
суша
сушав
сушелка
сушене
сушилен
сушилня
сушина
сушка

суетà ж. 1. Всичко, което е нищожно, малоценно, празно, безсмислено. Бягах от шума на София, от нейната суета, пищност и мизерия. Вазов. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята, / тогаз и в моите гърди заглъхва / шумът на дневни суети. Яворов. 2. Само ед. Стремеж към празни, безсмислени неща и външен блясък; суетност. Изглеждаше или тъй ми се стори, че те изпитват някаква горда суета. Вазов. В желанието на Султана да посвети по-малкия си син на науката имаше суета, но и почит, и възхищение. Дим. Талев. Що за суета — да се радвам като дете, че ще декламирам и ще свиря на вечеринката срещу Нова година! М. Кремен. 3. Качество на суетен; безсмисленост, малоценност, пустота. Попът каза две-три думи за безсмислието и суетата на живота и си тръгна. Г. Караславов. Животът е по-силен от смъртта и при всички случаи подчертава неизменните навици на хората и суетата на всекидневието. Св. Минков. 4. Тичане нагоре надолу за нещо; суетене, шетане. Лагерът беше обзет сега от трескава суета и шум. От землянките войниците вземаха само това, което можеше да се носи. Йовков. Аз съм роден в село. Обичам и сега неговия спокоен живот и благата му суета около добитъка, нивите, полето. Н. п. Филипов. □ Суета сует (старин., църк.) — суета на суетите, всичко безсмислено, малоценно, нищожно. Всичко е суета, всичко. Суета сует — рече Марко. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.