|
суèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се стреми към празни, нищожни, безсмислени неща или към външен блясък. Суетната Вера очевидно искаше да блесне с някой извънреден накит на Коледа. Вазов. Ананий е суетен и тщеславен човек, завижда тайно на Никола и се мъчи да му подражава. Йовков. 2. Който съдържа или изразява суета, суетност; празен, пуст, безсмислен. И като че едвам сега залавяше сама себе си в това суетно и смешно кокетство. Йовков. Можеше да удовлетворява всички суетни желания на своята млада и твърде възгордяна жена. Влайков. 3. Който е свързан със суетене, тичане, шетане. И над цялата тая печална картина се носи неразбран и суетен шум, сред който ясно и монотонно се чува дебелият глас на свещеника. Елин Пелин. В селото се издигна високата глъчка и суетното лутане на една внезапна тревога. Йовков.
|