суетя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Движа се, тичам насам-натам без работа, безцелно. Из тесните улици се суетяха тук-там мъже, жени и деца, като че ли все едни и същи. Кр. Велков. Жените може би най-много бавеха движението. Те извъртаха непрекъснато очи към витрините, суетяха се и гледаха жадно. П. Вежинов. 2. Движа се насам-натам, за да свърша, да приготвя нещо. Стефка и майка ѝ гостоприемно се суетяха. А. Страшимиров. Когато се прибра у дома си, Койка беше извадила дрехите му и се суетеше зачервена около пещта, където се печеше хляб за път. И. Волен. При автобуса пътниците се суетят, вземат билети, товарят багаж, нагласяват се. К. Константинов.
|