султàн м. (араб.). 1. Титла на владетел в някои мохамедански страни. Гласът му ще разтрепере трона на султана и ще обади на цял свят, че Стара планина е свободна! Вазов. Не признавате нашата власт и закон, ни султан, ни кадия, ни войвода. Дим. Талев. 2. Старин. Украшение на шлем от конски косми или пера. Княгинята вдигна очи. По тъмнозелените обувки и по сребърния шлем с червен султан тя позна стратега на града. Ст. Загорчинов. 3. Остар. Титла на татарски първенци, заселени в някои български области през турското робство.
|