|
су̀ма ж. (лат.). 1. Мат. Резултат, получен при действието събиране; сбор. 2. Прен. Общо количество, резултат на нещо. Сумата от всички сведения ни води до тези изводи. 3. Известно количество пари. Той имаше нужда от пари, при това дължеше на Еньо голяма сума. Елин Пелин. Парите не бяха много, но за Доки това беше грамадна сума. Г. Райчев.
су̀ма нареч. (румън.). Диал. В голямо количество; много. Сума шеги и бодли се пуснаха за сметка на железопътните ни управници. Ал. Константинов. Измина се още сума време. Влайков. Отвън пред църквата се събра сума народ. Г. Караславов.
|