сумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. сумтя̀л, -а, -о, мн. сумтèли, несв., непрех. 1. Дишам шумно през нос. И почна жестоко да муши невинното животно. Биволът се размърда и разскача, почна да сумти и да фучи. Елин Пелин. Тънкорогите говеда кротко пасат в една страна, махат радостно с опашки и сумтят. И. Волен. До него Тръпко тихо сумтеше с нос — изглежда веднага бе заспал. Дим. Талев. 2. За човек — дишам шумно през нос поради възбуда (яд, недоволство и пр.). Димитър кипна, цял почервеня. но си замълча. Той дълго гледа пред себе си, мълча, сумтя и най-после стана. Д. Немиров. Тя извика и замахна с ръка. Но свекървата не трепна, гледаше я само, мълчеше и сумтеше ядно. Г. Караславов.
|