|
сур, -а, -о, прил. Диал. 1. Светлосив. Любя, гори, / ваште волни самотии / и потоци руйни, / дето сур елен по пладне / жажда утолява. Вазов. Шетна се суро еленче / низ тая гора зелена, / със тия вити рогове. Нар. пес. 2. Който има тъмни и бели косми. Разпродайте руди, вакли стада, / сиви крави и сури биволи. Каравелов.
|