сурàт м. (араб.). Разг. Неодобр. Човешко лице, образ; муцуна. Па тя като се извъртя. че като ме цапароса по сурата Остави се, потънах. Ал. Константинов. □ Имам сурат за, да (разг.) — не ме е срам, нахален съм. Плюл си на сурата (разг.) — не проявява срам.
|