|
сурòв, -а, -о, прил. 1. За храна — който не е варен, печен или пържен. Сурови яйца. Суров лук. Сурово месо. 2. Който не е достатъчно сварен, опечен или изпържен. Гювечът е малко суров. Суров хляб. 3. Който не е изсъхнал добре. Привдигнах се по едно време и облегнах въз суров буков труп. Н. П. Филипов. || Непечен. Сурови тухли. Суров гипс. 4. Който трябва да се обработва, преработва; необработен, непреработен. Сурови кожи. Сурова коприна. Суров памук. 5. Прен. Който проявява строгост, грубост, жестокост; строг, груб, безмилостен. Но тоя суров и страшен хайдутин бил сега кротък и нежен баща. Йовков. Скоро разбра, че Еньо я мрази Той ставаше по-суров, по-груб и по-рядко го виждаше в къщи. Елин Пелин. Съдиите, които отначало му изглеждаха на обикновени хора, изведнъж се преобразиха на сурови, жестоки, неумолими същества, безсърдечни и глухи за молби и жалба. Г. Караславов. 6. Прен. Който изразява строгост, грубост, жестокост. Свети погледът сурови / на чутовний властелин / и пред него във окови / император Балдуин. Вазов. Очите на всички бяха загаснали, лицата им бяха изопнати и сурови. Йовков. 7. Прен. В който се проявява жестокост, безсърдечие; жесток, безмилостен. И бяха дни и нощи на борби сурови. Смирненски. В сурови боеве калени, / и днес над свободата бдим. Вес. Георгиев. || При който има жестокост; безпощаден, безмилостен. Турската власт искаше да задуши и с най-сурова мерки революционното брожение сред българите в Македония. Дим. Талев. Сурово наказание. Сурова присъда. 8. Прен. Прост, първичен, първобитен. Планинците на цар Симеона. снажни и сурови, се познаваха по късите дебели копия. Н. Райнов. Те са прости, сурови и честни хора, които не познават сложността на нашите чувства. Дим. Димов. Пирин, велик и странен, и тайнствен, стърчи със зъберите си и приковава погледа със суровата си красота. Вазов. 9. Прен. Труден, мъчнопоносим, тежък. Като знаеше какъв суров е животът на бедните люде, тя не искаше да го изнежава и глези. Дим. Талев. Сурова действителност. || Много студен. Сурова зима. Суров климат.
|