|
су̀ровица ж. Диал. 1. Неизсъхнало и нецепено младо дърво, отсечено за горене или за друга употреба. По краищата на сечището се издигаха големи купища от вършина, а до тях, чисто изкастрени, бяха наредени зеленикави мертеци и суровици. Йовков. Спрели са кола, натоварени с дълги суровици. Влайков. 2. Дебела тояга; сопа. Вързал дърварят Мецана. Влязъл навътре в гората. Избрал дълга суровица. Отсякъл я Върнал се при баба Меца. Па като заудрял здраво. Ран Босилек.
|